Ситуацията около Иран предизвика наплив към физическите златни кюлчета

Снимка: Bloomberg

Ударите на САЩ и Израел срещу Иран предизвикаха наплив към физическите златни кюлчета, считани за сигурно убежище от инвеститорите.

Павел Мазурек, президент на полската монетна къща Mazovia Mint, споделя пред Euronews, че търсенето им е скочило рязко след ударите.

„Някои покупки са с цел хеджиране, но други, за съжаление, са продиктувани от емоции и страх от ескалация“, обяснява експертът.

Моделът не е нов. Когато Русия започва пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Мазурек научава за атаката не от новините, а от собствените си поръчки.

„Видяхме го преди четири години, когато избухна войната в Украйна. Нашата компания разбра, че нещо лошо се е случило, не само заради информациите в новините, а защото видяхме експоненциален ръст на интереса и опашки пред компанията“, спомня си той: „Войната беше фактор, който повлия на хората да купуват злато масово в паника“, посочва експертът.

Според Forex Club, 21% от поляците са започнали да инвестират в злато през 2025 г., като най-голям процент (12%) са влезли на пазара между април и ноември.

„Интересът към физически златни кюлчета нараства с 30-50% на годишна база, главно сред индивидуалните купувачи“, утонява Мазурек.

Средната стойност на транзакциите също е нараснала, отразявайки отчасти по-високите спот цени. Най-популярни са кюлчетата от 1-50 грама и златните монети.

Въпреки растежа, Полша остава изоставаща по регионални стандарти. Между 10% и 15% от поляците държат злато в портфейлите си, в сравнение с значително по-висок дял сред западните им съседи.

В Германия частните домакинства държат около 9000-9300 тона – повече от 3350-3378 тона на Бундесбанката.

В Полша положението е обратното: Националната банка притежава около 550 тона, докато частните запаси се оценяват на 200-500 тона.

В началото на 2023 г. средният поляк е притежавал около 3 грама злато, докато средният германец около 103 грама.

В световен мащаб частното притежание на злато е концентрирано в Южна и Източна Азия. Индия е начело с приблизително 26 000-34 600 тона, предимно под формата на бижута, предавани от поколение на поколение. Китай притежава 23 000-31 000 тона, САЩ около 26 000 тона.

Турция е забележително изключение в своя регион. Световният съвет за златото отчита 80 тона покупки само през 2022 г., подтикнати от инфлация, достигнала 80% годишно, и дълбоко недоверие в лирата.

Централните банки натрупват злато на рекордни нива в продължение на четири поредни години, като институции от ЕЦБ до тези в Китай и Индия се стремят да диверсифицират резервите си и да намалят експозицията към долара на фона на геополитическата фрагментация.

Патрис Месниер, основател на Oldenburg Capital Partners в Люксембург, вижда настоящото търсене като нещо повече от реакция на заглавията в медиите.

„Непосредствената реакция е предсказуема: когато има голям геополитически разрив, частните купувачи посягат към монети и кюлчета. Това, което отличава настоящия момент, е постоянството на това търсене“, обяснява той пред Euronews.

Месниер твърди, че търсенето на дребно се е натрупвало в продължение на месеци преди последната ескалация, движено от нещо повече от защитен инстинкт.

„Златото запазва стабилна вътрешна стойност именно защото производството не може да се увеличи значително“, казва той и добавя, че надземните резерви са огромни, докато подземните залежи остават ограничени – фундаментална реалност, която кризата не променя.